В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! | Само за жената!
Същността на хайда и мъдростта от негоВремето на хайда и неговата продължителностХайда на бременната женаНеобикновените случаи на хайдКакво се изисква при хайда?Разводът в хайд е позволен в три случая:Истихада и задълженията при истихадаПоложенията на жена в истихадаПоложение подобно на истихадаЗадълженията на жената в истихадаНифаса и задълженията при негоИзползване на неща, които възпират хайда, или възпират бременността или предизвикват аборт. |
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Слава на Аллах, Който ни е създал и ни е пояснил как да почистваме душите и телата ни. Милостта и спасението да са върху нашия Пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), неговото семейство и сподвижници.
*** ЕСТЕСТВЕНАТА КРЪВ ПРИ ЖЕНИТЕ От жените излизат три вида кръв: хайд, истихада и нифас. Хайд - това е кръвта, която излиза всеки месец от матката. Истихада - това е кръвта, която излиза от матката при болестно състояние. Нифас - това е кръвта, която излиза от матката след раждане.
***
ПЪРВИ РАЗДЕЛ Същността на хайда и мъдростта от него
Хайд: това е кръвта, която излиза всеки месец от жените. Тя е естествена, излиза в определени времена, без да има някаква външна причина. Тя е естествена кръв и не е причинена от болест, рана или раждане. Хайда се различава според положението на жените и тяхното местопребиваване. Мъдростта от хайда: Когато зародишът е в утробата на майката, той не може да се храни с храни извън корема на майката, затова Всевишният Аллах е отредил така, че жените да отделят кървави секрети, с които зародиша да се храни в корема на майката. Това достига до него чрез пъпната връв. Благословен е Аллах, Превъзходният Създател! Това е мъдростта от хайда и затова когато жената забременее появата на хайд от матката се прекъсва, освен при малки изключения. А също така и при кърмачката хайдът й намалява, още повече, когато кърми детето си в първите месеци.
*** ВТОРИ РАЗДЕЛ Времето на хайда и неговата продължителност
Това се отнася за две неща: 1. - за годините, при които хайда се появява. 2. - за продължителността на хайда. Първо - Годините при които идва хайда - това е между 12 и 50 години. Но понякога може да се появи преди тези и след тези години, в зависимост от състоянието на жената, и от нейната среда. Учените са в разногласие дали има определена възрастова граница преди, или след която жените не могат да имат хайд, а това, което идва преди това или след това е развалена кръв, а не хайд. Дарими - след като споменал различията - казал: ”Всичко това според мен е грешно, а правилното е, че когато и да излезе тази кръв е хайд, но Аллах знае най-добре.” Това, което казва Дарими е правилното. Това е избрал и Ибн Теймийе. Жената, щом забележи хайда тя е в положение на хайд, дори това да се случи преди да стане на девет години или след като е над петдесет години. Това е така, защото Аллах Теаля и Неговият Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) обвързваха хайда с наличието му, а не са споменали определени години. Второ - За продължителността на хайда. Учените са в голямо разногласие за времетраенето на хайда. Ибн Мунзир е казал: ”Група [учени] казват: ”Няма граница за най- краткото и за най-продължителното времетраене на месечния цикъл.” Тези думи са като предишните думи на Дарими и това е избрано от Ибн Теймийе, и то е правилното, защото към него сочи Свещения Коран и Суннета. Първо доказателство: Словата на Всевишния Аллах: ”И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: ”Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [периода на] месечното кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят!...” [ал-Бакара 222] Всевишният Аллах е отредил границата на хайда да е почистването, а не минаване на ден и нощ, нито три дена, нито петнадесет дена. Това сочи, че признакът за изпълняване или оставяне на задълженията е наличието на хайда, или отсъствието му. Затова когато хайда се появи - идват задълженията му, а когато се изчисти - отпадат задълженията му. Второ доказателство: В хадис разказан от Муслим, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казал на Айше (р.а.) - когато и дошъл хайда, а тя била влезнала в ихрам за умра: ”Прави, каквото прави хаджията, но не обикаляй около Кеаба, докато не се изчистиш!” После тя казала: ”И когато настъпи денят на коленето (т.е. Курбан байрам) се изчистих…” А Бухари разказва, че Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) й казал: ”Чакай, а когато се почистиш, излез към Тен`иим ( място за започване на умра за жителите на Мекка)!” Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е отредил краят на да е почистването, а не е отредил краят да е определено време, което сочи, че заповедта е обвързана с хайда - има ли го, или го няма. Трето доказателство: Тези измерения и обяснения, които споменават някои учени във връзка с този въпрос, ги няма в Книгата на Всевишния Аллах, нито в Суннета на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), макар че нуждата, или по-точно крайната необходимост изисква да бъдат обяснени. Четвърто доказателство: Правилното сравнение (кияс) е, че Всевишния Аллах окачествява хайда със страдание, затова когато има хайд - има го и това страдание. Затова няма разлика между втория ден и първия, нито между четвъртия и третия, нито шестнадесетия и петнадесетия, нито осемнадесетия и седемнадесетия. Хайдът си е хайд и страданието си е страдание. Критерият си е еднакъв и в двата дена, тогава как ще е правилно разграничаването им, след като в критерия (страданието) те са равни. Пето доказателство: Онези, които ограничават хайда с времето, са в разногласие. Това е така, защото те не се базират - по този въпрос - на достоверно доказателство, което трябва да се следва.
Хайда на бременната жена Почти винаги жената, която забременее, хайда й прекъсва. Имам Ахмед казва: ”Жената узнава, че е бременна, с прекъсването на кръвта (тоест хайда).” Ако бременната жена види кръв два-три дена преди раждането и излиза с тласъци, то това е нифас (кръвта след раждане). А ако е много време преди раждането, или малко преди раждането, но без тласък - то това не е нифас. Но дали е хайд или не - в това има разногласие между учените. Правилното становище е: че е хайд, ако идва в обичайното време на нейният хайд.
ТРЕТИ РАЗДЕЛ: Необикновените случаи на хайд
Необикновените случаи на хайда са различни видове: Първи вид: Увеличаване или намаляване на дните. Например, ако жената обичайно има шест дена хайд, а кръвта продължи чак до седмия ден, или обичайно да има седем дена хайд, а да се изчисти (да спре кръвотечението) на шестия. Втори вид: Да й дойде хайда по-рано или по-късно. Например: обикновено да е в края на месеца, а тя го вижда в началото на месеца. Учените са в разногласие за тези два вида, но правилното е, че когато жената види кръвта, тогава тя е в хайд, а когато се изчисти от него (спре да тече), то тя е в чистота - независимо дали дните са повече от обичайните или по-малко, и независимо дали се появява по-рано в месеца или по-късно. Доказателството за това е същото, което бе в първи раздел, където споменахме, че задълженията при хайд са в зависимост от наличието му. Трети вид: Жълтата кръв или жълто - черната кръв. Такава кръв, ако излиза непосредствено след хайда, тя също се смята за хайд, а ако излезе след като е преминала в чисто състояние, то тази кръв не се смята за хайд, както споменава Умму Атиййе (р.а): ”Не смятахме жълтата кръв и жълто-черната кръв, след почистването, за нищо.” (Предаден от Ебу Давуд.) Четвърти вид: Прекъсване на хайда така, че да види един ден кръв, а друг ден да е чиста. Това бива две положения: · Да се случва постоянно с някоя жена (винаги, когато й дойде месечният цикъл). Тази кръв се смята за кръв на истихада (т.е. не е хайд). Тогава тя трябва да си отслужва молитвите. · Когато това не се случва постоянно с жената. За това положение учените са в разногласие - дали това прекъсване на кръвта се смята за положение на чистота, или се причислява към хайда? Може би правилното в този случай е, че ако прекъсването на кръвта стане за по-малко от ден, то жената пак си е в положение на хайд. Пети вид: Пресъхване на кръвта - така че жената да види само влага. Ако това е по време на хайда - веднага след него, преди преминаването й в чисто състояние, то това също се причислява към хайда. А ако е след пречистването й, то не се смята за хайд, най-много може да се причисли към жълтата или към жълто-черната вода. Тогава се прави, както се прави при тях.
ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ : Какво се изисква при хайда?
За хайда има повече от 20 въпроса, ще спомена това което е най-нужното. Първо: Намаза (молитвата). На жената в хайд е забранено да отслужва молитвата, било фарз или суннет, и не се изисква да го откланва (када) след изчистването й, освен молитвата, на която е сварила времето поне за един рекят в чисто положение - преди или след хайда. Пример за това: Една жена, ако премине в хайд след залез слънце, като е минало време, колкото да може да откланя един рекят, то за нея е задължение, след като се изчисти от хайда да откланя вечерния намаз (мегриб), защото е сварила в чисто състояние (преди хайда) времето за един рекят. А пример за края на времето е: Една жена, ако се почисти от хайда (т.е. спре кръвотечението й) преди изгрева на слънцето, като остава време, колкото да откланя един рекят, то за нея е задължение, когато се изкъпе да откланя сутрешната молитва (феджр), защото тя е заварена в чисто състояние (т.е. след спирането на хайда) време, колкото да се откланя един рекят. А ако времето е по-малко от това да стигне за откланване на един рекят, то за нея не е задължение да кланя тази молитва - заради хадиса на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем): ”Който завари един рекят от молитвата, то той е заварил молитвата…” (Предаден от Бухари и Муслим.) От него се разбира, че който свари по-малко от един рекят, то той не е сварил молитвата. А що се отнася до изричането на зикир (споменаване на Аллах), текбир (Аллаху Екбер), техмид (Ель-хамду лиллях), казването на (Бисмиллях) преди ядене, и други като четенето на хадиси, фикх, дуа, казването на амин при слушането на Свещения Коран - тези неща не са забранени за жената, която е в хайд. В достоверен хадис се споменава, че Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) бил полегнал в скута на Аише (р.а.), а тя била в хайд, а той четял Коран. Що се отнася до четенето на Коран от жена, която е в хайд - ако е само с поглед без изричане с уста - е разрешено. А ако е с изричане с уста, учените са в разногласие. Няма достоверен хадис, който да го забранява. Но е желателно жената да страни от това деяние, освен ако й се налага. Второ: Говеенето: Забранено е на жената в хайд (месечно кръвотечение) да говее. И ако говее, говеенето не й се приема. А дните на хайд от месец Рамазан се отговяват ден за ден. Аише (р.а.) е казала: ”Случваше се да сме в хайд през месец Рамазан, и ни бе повелено да отговяваме [пропуснатите дни], а не ни бе повелено да откланваме [пропуснатите] молитви.” (Предаден от Бухари и Муслим.) Ако жената говее и премине в хайд дори малко преди залеза на слънцето, то говеенето на този ден й се разваля. Ако това говеене е било фарз, тя трябва да си го отговее. Но ако жена усети, че ще премине в хайд малко преди залез слънце, но кръвта на хайда излезе от нея чак след залез слънце, то този ден е пълен, и не се изисква да го отговява. А ако жена се почисти след влизането на времето за сутрешната молитва, тя не трябва да говее този ден. А ако премине в чисто състояние (спре да тече кръвта на хайда) малко преди настъпването на времето за сутрешния намаз, но тя още не се е изкъпала, и се изкъпе, след като влезе времето за сутрешната молитва, то говеенето й е правилно. Трето: Тавафат около Кеаба Жената, която е в хайд й е забранено да обикаля около Кеаба. Доказателство за това са словата на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) към Аише (р.а.), когато преминала в хайд: “Прави, каквото прави хаджията, освен да не обикаляш около Кеаба (т.е. да не извършва таваф), докато не се изчистиш.” А що се отнася до другите дела от хаджа, като сайя между Сафа и Мерва, стоенето на тях, нощуването на Музделифе и Мина, замерването на джемератите, и другите неща от хаджа са разрешени за жената, която е в месечното си кръвотечение (хайд). Четвърто: Отпадането на прощалния таваф от нея. Жена, която изпълни задълженията си при хаджа и после премине в хайд преди да напусне Мекка, тогава от нея отпада прощалния таваф - заради хадиса , предаден от Ибн Аббас (р.а.) който казва: ”[Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) заповяда на хората, последното дело от хаджа да им бъде тавафа около Дома (Кеаба), жената в хайд бе освободена от това.” (Предаден от Бухари и Муслим). А що се отнася до основния таваф на хаджа (таваф Ифада), той е фарз и тя е задължена да го извърши, когато се изчисти. Пето: Престоят в джамията Забранено е на жената в хайд да стои в джамията. Шесто: Половото сношение Забранено е на мъжа да извършва полово сношение със съпругата си (ако тя е в хайд), а на нея й е забранено да му позволява, заради словата на Всевишния Аллах: ”И те питат за месечното кръвотечение. Кажи:”Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят!...” А от позволените неща на мъжа - когато жена му е в хайд - да я целува, да я прегръща, и да се допира до голото й тяло, като избягва зоната между пъпа и коленете й. Седмо: Разводът На мъжа е забранено да се развежда с жена си, когато тя е в хайд, заради словата на Всевишния Аллах: ”О, Пророче, ако се развежда-те с жените, развеждайте се с тях в срока [за това]…” [Разводът: 1] Разводът е разрешен, когато жената е бременна или е в чист период, в който мъжът не е правил сношение с нея. Защото ако е извършил сношение с нея, тогава не се знае как да се изчислява времето на изчакване - дали по броя на хайдовете или по бременността, защото не се знае дали е забременяла от това сношение. Разводът на жената в хайд е забранен, заради горе споменатото знамение. А в хадиса предаден от Бухари и Муслим се казва, че Ибн Омер се развел с жена си, когато тя била в хайд. Тогава Омер (р.а.) известил за това Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), а той се ядосал на това и казал: ”Заповядай му да я върне и да остане при него, докато се изчисти, после ако иска да я задържи. А ако иска да се разведе, тогава преди да я докосвал (т.е. преди да е правил сношение в периода на това нейно чисто състояние). Това е времето, през което Аллах е повелил да бъдат развеждани жените.” Следователно мъжът, който се разведе с жена си, когато тя е в хайд, то той е грешник и е задължен да се покае към Всевишния Аллах за този грях, да я възвърне и после да се разведе с нея по начина, който се съобразява с шериата. Трябва да я остави след възвръщането й, докато се изчисти от хайда, в който я развел, после пак да премине в хайд - втори път, след това пак да се изчисти, и тогава ако желае - да я остави за своя жена, а ако желае - да се разведе с нея, преди да е извършил полово сношение с нея.
Разводът в хайд е позволен в три случая: А) - Когато разводът е станал малко след никяха, без да е оставал насаме с нея, и без да я е докосвал, тогава няма грях за него ако се разведе с нея, и тя да е в хайд, защото за нея няма да има време на изчакване. И така разводът й няма да противоречи на словата на Всевишния Аллах: ”…Развеждайте се с тях в срока…” Б) - Когато хайдът й е по време на бременност - по-горе се спомена причината за това. В) - Когато разводът е с връщане на мехира от жената, тогава няма грях да я разведе, когато тя е в хайд. Например, ако между двамата съпрузи има разправа и лошо съжителство, тогава жената ако предложи да си му върне мехира, а той да й даде развод, дори тя да е в хайд - това е позволено, заради хадиса на Ибн Аббас (р.а), в който се казва, че жената на Сабит ибн Кайс дошла при Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и казала: ”О, Пратенико на Аллах, аз не упреквам характера му, нито религията му, обаче не желая отричането след Исляма (т.е. непризнаването на благодатта на мъжа към жената).” А Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казал: ”Ще му върнеш ли градината?” Тя се съгласила, и Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал: “Приеми градината и я разведи.” (Предаден от Бухари). Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не я питал дали е в хайд или не, защото този развод е искан от жената, и е позволен в каквото и положение да е тя. (Забележка: Жената не може да даде развод на мъжа, защото мъжът владее развода, а жената само може да го поиска, но ако той не й го даде, тя си остава негова жена. А ако мъжът излезе от Ислям, тогава тя задължително се развежда с него и то без да го пита.) Що се отнася до сключването на брак (никях) с жена, която е в хайд, това е позволено, защото няма доказателство, което да го забранява. Обаче за оставането му насаме с нея се съблюдава дали е сигурен, че ще се стърпи да не извърши полово сношение с нея, а ако не е сигурен, тогава той не бива да остава насаме с нея докато не се изчисти, за да не извърши забраненото сношение, когато жената е в хайд. Осмо: Съобразяване с времето на развод Ако мъжът се разведе с жена си, след като са извършили сношение или е останал насаме с нея, тогава задължение на нея да е изчака цели три хайда - ако е от тези, които имат хайд, а не са бременни - заради словата на Всевишния Аллах: ”А разведените жени да изчакат във въздържание три месечни кръвотечения…” [Кравата: 228]. А ако е бременна, тогава времето за изчакване е докато роди, независимо дали това време ще бъде дълго или късо - заради словата на Всевишния Аллах: ”…А за бременните срокът е докато родят…” [Разводът: 4]. А ако няма хайд, поради малолетност или напреднала възраст, или поради друга причина, тогава времето за изчакване е три месеца, заради словата на Всевишния Аллах: ”А за онези от жените ви, които изгубят надежда за месечното кръвотечение, ако се съмнявате, срокът им е три месеца, [също] и за онези, които все още нямат кръвотечение” [Разводът: 4]. А ако е от имащите хайд, но й е прекъснал по някаква знаеща се причина, като болест или кърмене, тогава отново го изчислява според хайдовете, след като се премахне причината, а ако хайда не дойде, тогава тя изчаква една година след отстраняването на причината. Това е правилното мнение, което съвпада с шериатските закони. Защото когато се отстрани причината, а хайдът не дойде, тогава става като изгубване на хайда по незнайна причина. А когато хайда се премахне по незнайна причина, тогава се изчаква девет месеца, да не би да е бременна, и три месеца за определеното изчакване. А ако разводът е след брака, и преди “докосването” й, или усамотяването му с нея, тогава няма време на изчакване, независимо дали е в хайд, или не, заради словата на Всевишния Аллах: ”О, вярващи, ако се жените за вярващи жени, после им дадете развод, преди да сте ги докоснали, няма към тях срок за изчакване…” [Съюзените племена: 49]. Девето: Празната утроба Ако мъжът умре и остави жена си бременна, детето му го наследява (а жената взема една осма от наследството), а ако хайда й дойде, тогава той няма да има дете наследник, защото утробата е празна. Десето: Изкъпването Задължение е на жената, която е била в хайд и после се е изчистила, да се изкъпе, измивайки цялото тяло, заради словата на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатима - дъщерята на Ебу Хубейш: ”Когато ти дойде хайда - остави молитвата, а когато свърши, тогава се измий и се кланяй!” (Предаден от Бухари). Достатъчно за къпането й е да достигне водата до всички части на тялото й, дори под косата, но по-желателно е да стане на начина описан от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). Есма дъщерята на Шекль го попитала за къпането на жената след хайд, и той (салляллаху алейхи уе селлем) отговорил: ”Да си сипе [вода] на главата и да я търка усилено, докато достигне до корените [на космите] на главата , после да сипе вода върху себе си, след това да вземе парче плат, в което да има миск и с него да се почисти!” Есма казала: ”Как да се почисти с него?” А Аише (р.а.) й казала: ”Проследи кръвта.” (Предаден от Муслим.) Жената не е задължена да разплита косата си, освен ако е оплетена така сложно, че да не може водата да достигне корените на косата, както предава Муслим в хадиса на Умму Селеме (р.а.), че тя питала Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем): ”Аз съм жена, която си връзва косата, да я развръзвам ли за къпане от дженабе?” А в друго предание “…за дженабе и хайд?” А той казал: ”Не. Достатъчно е да сипеш [вода] три пъти върху главата ти, после да сипваш по себе си вода, докато се изчистиш.” Когато жената се изчисти от хайда по време на някоя молитва, тогава е задължена да побърза да се изкъпе, за да изпълни намаза във времето му, а ако пътува и няма вода, или има вода но се опасява, че ще й навреди (ще се разболее), или ако е болна - ще засили болестта й, тогава да вземе тейеммум вместо да се изкъпе, докато изчезне пречката и после да се изкъпе. Някои жени се изчистват от хайд по време на някоя молитва, но закъсняват с къпането до изтичане времето на тази молитва и казват, че не могат да се изкъпят добре за кратко време. Обаче това не е оправдание, защото те могат да измият тялото си толкова, колкото е фарз и да отслужат молитвата, а когато имат повече време може да се измият както пожелаят.
ПЕТИ РАЗДЕЛ :
Истихада и задълженията при истихада
Истихада: Това е постоянно течение на кръв от жената, или да прекъсва за ден или два в месеца. Доказателство за първото положение: за тази, на която продължава да тече кръв без прекъсване е хадиса от достоверния сборник на Бухари. Аише (р.а.) е казала: ”Фатима, дъщерята на Ебу Хубейш рече на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем): ”О, Пратенико на Аллах, наистина аз не се изчиствам” , а в друго предание “…Аз съм в истихада и не се изчиствам.” А доказателство за второто положение (за тази, на която кръвта й спира само за малко) е хадиса на Химне бинт Джехш, когато дошла при Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и казала: ”О, Пратенико на Аллах, наистина аз съм в голяма и силна истихада, …” (Хадисът е предаден от Ахмед, Ебу Дауд и Тирмизи и казал, че е достоверен. Предава се, че имам Ахмед също е казал, че е достоверен, а Бухари казал, че е добър.) Положенията на жена в истихада За жената в истихада има три положения: Първо положение: Да е имала ясен хайд преди истихадата, тогава това се връща към предишния познат хайд. Колкото е траел предишния хайд, толкова време тя се смята, че е в хайд, а след това се смята, че е в истихада. Пример за това: На някаква жена й идва хайда шест дена в началото на всеки месец после й идва истихада и става така, че кръвта й не спира след шестте дена в началото на месеца, а продължава да тече.В такъв случай първите дена тя е в хайд и не бива да говее и да се кланя, а в следващите дни тя е в истихада, тогава да се изкъпе от хайда и после да се кланя, както се казва в хадиса на Аише (р.а.), че Фатима, дъщерята на Ебу Хубейш казала: ”О, Пратенико на Аллах, аз постоянно съм в истихада, да оставям ли молитвата?” А той отговорил: ”Не, това е обикновена кръв, обаче я оставяй толкова дни колкото си била в хайд [отпреди], после се изкъпи и се кланяй!” (Предаден от Бухари). А в достоверния сборник на Муслим се казва, че Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал на Умму Хабибе дъщерята на Джехш: ”Остани толкова време колкото те е задържал твоят [предишен] хайд после се изкъпи и кланяй молитвата.” Затова жената, която е в истихада, а преди това е имала хайд в определено време от месеца, трябва да стои през това време в положение на хайд, а след това да се изкъпе и да кланя молитвата, и да не обръща внимание на кръвта след това. Второ положение: Да е нямала познат хайд преди да й дойде истихадата. Тоест още първия път когато й излиза кръв, то тази кръв не престава да тече. Тази жена трябва да отличи кръвта на хайда от кръвта на истихадата. Хайда ще е когато кръвта е черна или гъста, или с лоша миризма. Пример за това: Някоя жена вижда кръв за първи път, която продължава да тече, обаче в първите десет дена от месеца вижда, че кръвта е черна, а през останалите дни от месеца е червена. Или вижда, че кръвта в първите десет дена е гъста, а през останалите дни от месеца е рядка. Или усеща, че през първите десет дена има миризма на хайд, а през останалите дни от месеца няма миризма. Тогава хайдът е черната кръв в първия случай, гъстата кръв - във втория случай, и миризливата кръв - в третия случай. А другата кръв е истихада, заради словата на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатима, дъщерята на Ебу Хубейш: ”Когато е кръв на хайд, то тя е черна, познава се. Когато е така, остави молитватаа, а когато е друга [кръв], вземи абдест и отслужвай молитвата, защото това е обикновена кръв” (Предаден от Абу Дауд и Несаи,а Ибн Хиббан и Хаким.)
Трето положение: Да няма познат хайд и кръвта да не се различава, така че истихадата да започне още от първия път когато жената вижда кръв, и кръвта й да е един вид. Тази жена ще действа по примера на повечето жени, да й бъде хайда шест или седем дена от всеки месец и да започва от времето когато за първи път е видяла кръвта. А след онези шест-седем дена се смята, че е в истихада. Пример за това: Ако за първи път види кръв на петия ден от някой месец и тази кръв продължи да тече без да й се променя видът, хайдът на тази жена ще бъде всеки месец шест-седем дена считано от петия ден на месеца, заради хадиса на Химне бинт Джехш (р.а.), която казала: ”О, Пратенико на Аллах, аз имам голяма и силна истихада, която ме възпира от молитвата и говеенето?” Той казал: ”Направи си парче от плат и с него ще спреш кръвта.” Казала: ”Тя е повече от това.” Казал: ”Това е от шейтана, бъди в хайд шест дни или седем, после се изкъпи…и кланяй 24 или 23 дни и нощи и говей!” (Предаден от Ахмед, Ебу Дауд и Тирмизи.) Словата на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) “шест или седем дена” не са по избор, а жената трябва да се старае да ги съпостави с жена, която е в състояние най-близко до нейното по външни черти, по години и т.н. И ако другата жена има шест дни на хайд, то и тя да ги счита за шест, а ако има седем, то и тя да ги счита за седем.
ПОЛОЖЕНИЕ ПОДОБНО НА ИСТИХАДА Понякога на жената може да й дойде причина за кръвоизлив от половия й орган, поради операция на матката, а ако не е по тази причина, тогава може да е два вида: Първи вид: Да знае, че не може да е хайд - примерно ако е такава операция, която не позволява да изтече кръв от матката. На тази жена ако й излезе кръв, това не е нито хайд, нито истихада, а да действа както жената, която й излиза жълта или жълто-черна кръв, за да не оставя молитвата и говеенето. Това не възпира мъжът й да прави сношение с нея, и не се изисква да се къпе от тази кръв, но е задължена преди молитвата да измие тази кръв или да си направи парче плат, с което да не се позволява теченето на кръв, и после да вземе абдест за молитва. Ако трябва да кланя фарз, тогава трябва да вземе абдест след влизане на времето, а ако иска да кланя нафиле, да вземе абдест преди него. Втори вид: Да не се знае причината за спирането на хайда й след операцията, а напротив може и да тече. На тази жена положението й е както при истихада. Към това сочат словата на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатиме дъщерята на Ебу Хубейш: ”Това е обикновена кръв, а не е хайд. А когато дойде твоят хайд, тогава остави молитвата…” А жена, която няма възможен хайд, тогава кръвта, която излиза е обикновена кръв.
ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ЖЕНАТА В ИСТИХАДА От предишните теми разбрахме , кога кръвта е хайд и кога е истихада. И се споменаха важни неща за хайда. А сега ще спомена задълженията при истихадата и при чистото състояние. Между истихадата и чистото състояние няма разлика освен в следните неща: Първо: Задължение е да се взема абдест - при истихада - за всеки намаз, заради словата на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатиме дъщерята на Хубейш: “…после взимай абдест за всяка молитва!” (Предаден от Бухари.) Това означава: тя да не взема абдест за молитвите, които имат определено време, преди да е влезнало тяхното време. А ако е молитва за която няма определено време, тогава да вземе абдест когато желае и да кланя тази молитва. Второ: Когато жената е в истихада и иска да вземе абдест, то преди това трябва да измие следите от кръвта и да вземе парче плат (от памук примерно), с което да спре кръвта, заради словата на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) към Химне: ”Направи си парче плат, с което да се попие кръвта” Казала: ”То е повече от това.” Казал: ”Вземи дреха…” И след това не вреди, ако излезе нещо, заради словата на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатиме бинт Хубейш: ”Страни от молитвата в дните на твоя хайд, после се изкъпи и взимай абдест за всяка молитва, после се кланяй дори и да капне кръв върху хасира (постеля от лико)!” (Предаден от Ахмед и Ибн Мадже). Трето: Дали е разрешено половото сношение на мъжа с жена си, която е в истихада? Учените са в разногласие за това. Правилното е, че е разрешено, защото няма забрана за това.А забраната е само при хайд. Всевишният Аллах казва: ”…И стойте далеч от жените в [периода на] месечно кръвотечение” - Т.е. по време на хайд.
ШЕСТИ РАЗДЕЛ : НИФАСА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ПРИ НЕГО
Нифас: Това е кръв, която излиза от матката поради раждане или заедно с раждането, или след това, или два - три дена преди това с тласък. … Учените са в разногласие дали има граница за най-малкото време за нифас и за най-дългото време. Шейх Текийюддин (Ибн Теймийе) казва, че за нифаса няма граница от време нито за най-малкото, нито за най-многото, и ако стане така, че жената види кръв след 40, 60 или 70 дена и после прекъсне, това е нифас, но ако продължи, то това е развалена кръв и в такъв случай се взема за граница 40 дена, защото там свършва обикновено. И въз основа на това, когато кръвта продължи да тече след четиридесетте дена, а обичайно прекъсва след четиридесетте дена или има признаци, че ще прекъсне в близко време, тогава да чака, докато прекъсне. В противен случай да се изкъпе когато свърши четиридесетият ден. А ако тогава й дойде хайда, тогава да изчака докато свърши хайда. Ако след това продължи да тече кръв, то тя е в истихада, а ако дори и преди четиридесетте дена, то тя е в чисто състояние и трябва да се изкъпе и да отслужва молитвата и може да говее, и мъжът й да прави сношение с нея, но не и ако прекъсването на кръвта й е за по-малко от ден. Кръвта е нифас е само когато тя роди човек, а ако роди зародиш, още не оформен като човек, то кръвта не е нифас, а е обикновена кръв от тялото, тогава положението й е като на истихада. Задълженията при нифас Задълженията при нифас са като задълженията при хайд, освен в следното: Първо: Времето за изчакване се съблюдава от развода, а не траенето на нифаса, защото ако тласъкът на кръвта е преди раждането на рожбата, то времето за изчакване ще приключи с раждането, а не с края на нифаса, а ако тласъкът е след раждането, то тя чака връщането й на хайда, както се спомена. Второ: Ако мъжът се закълне, че никога няма да прави сношение с жена си или за време по-дълго от четири месеца, а жена му поиска да извършат сношение, тогава му се дава отсрочка четири месеца от времето на клетвата му, след това се принуждава да извърши сношение или да се раздели (разведе) с жена си - по искане на съпругата. През това време [от четири месеца] ако премине период на раждане на жената, то този период не се брои, а се добавят след четирите месеца толкова дена колкото е траел периодът на раждане (нифаса). Това е обратното на хайда, защото дните на хайд се броят, а не се добавят след изтичането на четирите месеца. Трето: Пълнолетието на момичето става с хайда, а не с нифаса, защото тя не може да забременее преди да й дойде хайда. Четвърто: Кръвта на хайда ако прекъсне после се върне в обичайното време, то това пак е хайд със сигурност. Примерно ако обичайното й време за хайд е осем дена, а види хайда четири дена и после прекъсне за два дена, после пак се върне в седмия и осмия ден, то тази кръв, която пак е дошла седмия и осмия ден е хайд със сигурност. Жената тогава не трябва да отслужва молитвата и да не говее. А що се отнася до кръвта на нифаса, ако тя прекъсне преди четиридесетте дена после пак се върне в рамките на тези четиридесет дена, то някои учени казват, че тази кръв е нифас ако дойде до 2-3 дена след прекъсването, а в противен случай е хайд. А ако кръвта не спре да тече, то това е истихада.
СЕДМИ РАЗДЕЛ : Използване на неща, които възпират хайда, или възпират бременността или предизвикват аборт.
Използването от жената на това, което възпира хайда е разрешено при две условия: Първо: Да няма опасност за нея, а ако има опасност, то не е разрешено, заради словата на Всевишния Аллах: ”…И не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта…” - [Кравата: 195], “…И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден.” - [Жените: 29]. Второ: Да бъде с разрешение от мъжа й, ако това касае и него. Примерно ако жената е във време на изчакване, при което мъжът е длъжен да я издържа, а тя използва това, което възпира хайда, за да се удължи времето на изчакване, и така се увеличава разхода изразходван от мъжа. В такъв случай на нея не й е разрешено да използва това, което възпира хайда освен с позволение на съпруга й. Ако той й позволи е разрешено, но не е препоръчително освен при нужда, защото оставянето на нещата да си текат по естествен начин е по-здравословно и опазващо. А що се отнася до използването на това, което предизвиква хайд, то също е разрешено при две условия: Първо: Да не го прави с цел да избяга от задължение. Примерно да го използва малко преди настъпването на месец Рамазан с цел да не говее или да не кланя намаз, или др. Второ: Това да бъде с позволението на мъжа й, защото при хайд мъжът не може изцяло да утоли страстите си, тогава не е разрешено да се използва това, което възпира неговото право, освен с негово позволение, а ако е разведена, то в това има прибързване на отпадането на правото на мъжа да си върне жената, ако иска. А що се отнася до използването на това, което възпира бременността, то е два вида: Първото е: Да възпира постоянно бременността. Това не е разрешено, защото се намаля ислямската общност, а това е обратното на това, което се цели в шериата. И защото няма гаранция, че няма да й умрат децата по-рано, и тогава ще остане без деца. Второ: Да възпира бременността за определено време. Примерно някоя жена, която е раждала много, и пожелае да не ражда всяка година, а в двете години веднъж или подобно нещо. Това е разрешено при условие, че съпругът й позволи, и да няма вреда за нея. Доказателство, че това е разрешено: Сподвижниците (р.а.) извършвали азль (семеизпразване извън половия орган на жената), по времето на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), с цел жените им да не забременеят и не им било забранено това. Използването на това, което предизвиква аборт - то е два вида: Първи вид: Да цели с аборта унищожаване на плода без причина. Това ако стане след като е вдъхната душа в зародиша - е харам (забранено) без съмнение. Защото това е убийство на душа, която е забранено да се убива. Убийството на душа, която е забранено да се убива е харам (грях) споменат и в Корана и в Суннета, и учените са единодушни за това. А ако абортът е преди вдъхването на душата (преди края на четвъртия месец, преди края на 120-те дена от бременността), то учените са в разногласие за това дали е разрешено. Някои от тях казват, че е разрешено, а други казват, че е забранено, трети казват:”раз-решено е ако не са минали четиридесет дена”, четвърти казват: ”разрешено е ако все още не се е оформило тялото на човек”. Най-добре е да се забрани аборта освен при нужда, примерно ако майката е болна и не може да понася бременността или друг подобен пример. Тогава е разрешен абортът ако не е минало толкова време, че вече да е оформено тялото на човек. Втори вид: Да не се цели унищожаване на плода, а да се цели по-бързо да се роди, по-бързо да излезе от корема на майката. Това е разрешено ако няма вреда за майката нито за детето и ако не се нуждае от операция. А ако се нуждае от операция, то има четири положения: Първо положение: Ако майката е жива и детето е живо, тогава не е разрешена операция освен при крайна необходимост. Примерно ако й е трудно раждането и се нуждае от операция. Причина за забраната е, че тялото е доверено нещо на раба, той не бива да се разпорежда с него така, че да го излага на опасност освен при голяма полза. И защото може да се смята, че операцията няма да навреди, а да се окаже че е навредила. Второ положение: Ако майката е мъртва и плодът е мъртъв, то не е разрешена операция, защото няма полза от тази операция. Трето положение: Ако майката е жива, а плодът е мъртъв, тогава е разрешена операцията за изкарването му освен ако има опасност за майката. Четвърто положение: Ако майката е мъртва, а плодът е жив, тогава ако се очаква, че ще остане жив плода, е разрешена операция за изкарването му.
Забележка: В положенията, в които е разрешен абортът е необходимо позволението на мъжа. Хвала на Всевишния Аллах, Който помага да се довършат добрите дела. Нека милостта и спасението да са върху Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), неговите сподвижници и семейство.
|
0 коментара:
Публикуване на коментар