ИСТИНСКИ Намаз

ИСТИНСКИЯ Намаз

Хатеми Есам, рахметуллахи алейх, казва следното за старателното изпълнение на намаза:

“Първо извърши старателно всички приготовления за намаза. Представи си Кябе между двете си очи, моста Сърат под краката си, Дженнета от дясната ти страна, а Джехеннема от лявата! Помисли си, че Азраил стои зад теб, за да вземе душата ти, която ти много обичаш; помисли, че това може да е последният намаз, който изпълняваш на този свят и така, встъпвайки в него, застани пред Аллах Теаля – Господа на световете! Направи встъпителния текбир със страхопочитание! Чети Коран-и Керим бавно, като размишляваш върху смисъла на това, което четеш! Направи рукю скромно и седжде с хушу! Тялото ти да спазва правилата на намаза, а духът ти да остане винаги на седжде и да не се отделя, дори и за миг от тази извисеност.”

Имам Газали дава пример с дуата “Еттехийяту”, което в намаза е “обич към Расулюллах”, салляллаху алейхи веселлем. Той казва, че бдителността на сърцето е условие на намаза:

“Когато човек казва “ейюхен небийю ве рахметуллахи”, трябва да види Расулюллах, салляллаху алейхи веселлем, с очите на сърцето си.”

Защото в Коран-и Керим се казва, че Пратеникът на Аллах се приближил до Него  “на разстояние два лъка или по-близо”. Великият Аллах му казал:

“О, Пророче! Селямът (поздравът), берекетът на Аллах, както и Неговият рахмет (милост) да бъдат върху теб на този и в отвъдния свят”.

Така Аллах Теаля поздравил любимеца Си, което е много голямо уважение и зачитане.

Намазът е духовно издигане на мюсюлманите и в същото време те получават шанс за щастие и благоденствие като размишляват върху благочестието на Аллах Теаля.

Ето защо, когато човек извършва намаз трябва да почувства духовността на Еттехийяту. Еттехийяту е спомен за възвисяването. Възвисяването е израз на оказаната чест на Расулюллах, салляллаху алейхи веселлем, от Аллах Теаля, както и доближаването му до Самия него. В Еттехийяту се преповтаря и келиме-и шехадет, което показва колко голямо предимство е човек да служи на Аллах Теаля. В същото време напомня да се изказва салават-и шерифе винаги,  когато се спомене на глас името на Расулюллах, салляллаху алейхи веселлем. В намаза по принцип това отваря прозорец в сърцата ни. През този прозорец обичащите Аллах Теаля се доближават до Него с иман и разбиране, и наблюдавайки Божествената тайна, виждат много истини, които не всеки може да види. Да се освободи от всичко и да се насочи към Аллах Теаля е възможно за човека само чрез намаза, като всеки път в него се повтаря келиме-и шехадет, като споменава името на Пратеникa на Аллах, заедно с името на Аллах Теаля. Не е възможно иманът на човек да бъде пълен и съвършен, докато не бъде схваната мъдростта на тази тайна.

Аллах Теаля е заповядал на мюсюлманите да изказват саляту селям на Мухаммед, Аллах да го благослови, като израз на пълен иман и обич към него. В същото време дава за пример ангелите, които благославят Пейгамбера:

إِنَّ اللهَ وَمَلَائِكَتَهُ يُصَلُّونَ عَلَى النَّبِيِّ

 يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا صَلُّوا عَلَيْهِ وَسَلِّمُوا تَسْلِيمًا

“Аллах и Неговите ангели благославят Пророка. О, вярващи, благославяйте го и вие, и го поздравявайте с почит.” (Ахзаб, 33/56)

Когато хората правилно се насочат към ибадета и изпълняват намаз, забравят всичко, включително и себе си. Те стават безчувствени към този свят и всичко, което ги заобикаля.

За хората, успели да изпълнят намаз по съответния начин, Мевляна Джеляледдин Руми казва:

“Когато, правейки текбир встъпват в намаза, излизат като курбан от този свят”.

“И ти, за да напреднеш след тях, извършвай намаз, прав като свещта в михраба⁴¹! Знай, че, когато встъпваш в намаза, казваш: “Аллаху екбер”, което значи: “О, Аллах, ние сме жертва пред Теб! Вдигайки високо ръце захвърлихме всичко зад себе си и се обърнахме към Теб!”

“Когато колиш курбан, казваш: “Аллаху екбер-Аллах е Най-Великият”, също и когато жертваш душата, заслужила това, казваш тези думи.”

“В този миг тялото става Исмаил, а душата Ибрахим, алейхисселям. С цел да секнат страстите и подбудите на тленното тяло, се изрича текбир (Аллаху екбер) и тогава душата се спасява от тези страсти и пороци. Казвайки Бисмилляхир-рахманир-рахим в намаза, става курбан”.

“Изпълняващите намаз застават в редици пред Аллах Теаля така, както застават в деня на Къямет, започват да отговарят на зададените им въпроси и да молят за милост”.

“Извършващите намаз, когато застават прави и плачат, приличат на тези, които в деня на Къямета биват съживявани, стават от гробовете и застават пред Аллах Теаля на махшер⁴². В този миг Той ще им каже: “Какво направи за времето, което ти бях дал? Какво спечели и какво донесе при Мен?”

“В този ден ще бъдат задавани стотици хиляди въпроси и ще бъдат оповестени неща, които ще задълбочават мъките на хората”.

“Докато извършва намаз човекът е прав, той се срамува от Аллах Теаля и Неговата заповед и затова се превива на две, прави рукю, тъй като вече не му е останала сила да стои прав. В рукю казва: “Субхане раббиел-азим” и така възхвалява Аллах  и Го признава за Съвършен и Пречист от недостатъци”.

“След това издава заповед на този човек: “Вдигни главата си и отговори на зададените ти въпроси”.

“Човекът, потънал в срам, вдига смирено глава и се изправя, но и този път не успява да се задържи прав и пада по лице (прави седжде)”.

“Тогава му се издава друга заповед, която той не може да не изпълни, а именно: “Вдигни главата си от седжде и дай отчет за това, което си извършил!”

“Тогава този човек вдига главата си, но не успява да се задържи и пак пада по лице”.

“Тогава Аллах Теаля му заповядва: Стани и отговори на въпросите Ми, ще те питам най-подробно за това, което си извършил!”

“Величественото слово на Аллах Теаля толкова съкрушило духа на този човек, че той няма сили да стане на крака, а сяда подвивайки крака под себе си. Тогава Аллах Теаля му заповядва: “Хайде! Говори, разказвай!…Бях ти дал безброй блага, как ги използва? Благодари ли Ми за това? Бях ти дал и материални, и морални блага, какво спечели с тях?”

“Човекът се обръща надясно и прави селям (поздрав) на духа на пейгамберите и меляикетата. Той им казва: “О, владетели на духовния свят! Застъпете се за този лош човек, чиито крака и покривало затънаха в калта”.

“Пейгамберите казват на човека, който им е дал селям и е поискал застъпничество от тях: “Денят, в който можеше да ти се помогне, мина. Това беше в земния живот. Ти, обаче, там не направи ибадет, не направи нищо добро и пропиля времето си напразно”.

“Тогава човекът обръща главата си наляво. Иска помощ от близките си. Те му отговарят: “Млъкни, кои сме ние, за да ти помогнем? Махни се от нас, отговори сам за делата си на твоя Господ”.

“Сърцето на този човек, който не намира помощ и решение на проблемите си, се разбива. След като опитал всички средства и не успял от никъде да намери помощ, загубил вече надежда, той разтваря двете си ръце, свежда глава и започва да се моли само на Аллах: “О, Аллах, загубих надежда. Ти си Единственият, към когото човек може да се обърне и Ти си Единствената закрила за всички. Търся покровителство в твоята безкрайна милост и милосърдие”.

Мевляна, рахметуллахи алейх, потънал в размисли, продължава:

“Опитай се да видиш тези добри знаци в намаза, след което разбери, какво ще бъде положението ти и вземи мерки навреме!…Събери си ума в главата и започни да изпълняваш не само привидно, но се задълбочи в  духовното! Не удряй главата си в земята безцелно, без да се замисляш за Величието на Аллах и не се оприличавай на птица, която кълве просо!…”

Мухаммед, салляллаху теаля алейхи веселлем, казва:

“Най-лошият крадец между хората е онзи, който краде от намаза”. (Хаким, Мустедрак, І/353)

Намазът на човек, който го изпълнява с чисто сърце, прави живота му съвсем друг; той плаче поради това, че е усетил кого обича, моли се и се надява на Аллах Теаля, и така приет и високо ценен, че Аллах Теаля казва на такъв човек:

“Леббейк-заповядай раб Мой”.

В зависимост от това, дали човек изпълнява намаза с или без смирение-хушу, в хадис-и шериф се казва:

“Двама души извършват намаз на едно и също място по едно и също време, но разликата между намаза на двамата е колкото разтоянието между земята и небето.” (Ихйа)

Затова айетът обяснява, че вярващите, които изпълняват стриктно намаза с хушу, наистина спазват правилата му:

“И които молитвите си усърдно отслужват.” (Меаридж, 70/34)

В друг айет се казва:

“Които в своята молитва са постоянни.” (Меаридж, 70/23)

Духовно извисените хора казват:

“Целта на този айет е духовността на намаза, защото физическото му изпълнение не означава постоянство. Духът е, който прави седжде и рукю; докато седжде и рукю, които са в намаза, са видимия им физически облик. Постоянният намаз, не е далеч от постоянното споменаване на Аллах Теаля”.

Мевляна, тълкувайки този айет, казва:

“...човек, даже и след намаза, запазва състоянието, което е изпитал в намаза. Така той запазва за цял живот своя добър характер, хушу и възпитание; пази сърцето си от лоши помисли и езика си от лоши думи. Това е състоянието на истински обичащите Го приятели на Аллах Теаля”.

“Намазът, който ни показва пътя към самите себе си и ни предпазва от лоши дела, се изпълнява петкратно. Обичащите Аллах Теаля са постоянно в намаз, защото любовта изпълнила сърцата им, не се насища нито с пет пъти, нито с петстотин.”

“Намазът на обичащия Аллах Теаля, е като риба във вода. Както рибата не може без вода, така и душата на обичащия Аллах Теаля, не може да бъде щастлива и спокойна, ако не е винаги в молитва-намаз. Затова изразът “посещавай ме малко” не е присъщ на тези хора. Техните души са винаги жадни за ибадет”.

“Ако обичащият Аллах се отдели, дори за миг от Него, това му се струва като хиляди години. Затова той не иска да се разделя от Аллах, тоест иска винаги да бъде в намаз. Извършените от него хиляди рекята от намаза сякаш са един рекят. Тъй че ако пропусне да изпълни един рекят от намаза, струва му се, че е пропуснал хиляди рекята и сърцето му бива съкрушено и разбито.”

“О, разумни човече! Намазът е възможност да бъдеш при Аллах Теаля, а то е трудно да се обясни с думи. За да бъде схваната тази мъдрост, умът трябва да се жертва за Обичания, (тоест за Аллах) и да се научи да мисли за сърцето.”

Съживяването на духовния живот на човека е тясно свързано с посоката (къбле) към която той е поел. Този избор Хазрети Мевляна обяснява по следния начин:

“Къблето на царете е короната и скъпоценният колан; къблето на обичащите този свят е златото и среброто; къблето на изкушаващите се от красотата на жената е всъщност тяло сътворено от вода и пръст; къблето на чувствителните е сърцето и душата; къблето на отшелниците е отшелничеството им; къблето на заблудените са безсмислените дела; къблето на мързеливите е яденето и спането; къблето на хората на духа е науката и просветата.

Къблето на обичащия Аллах Теаля е безконечната среща с Обичания; къблето на духовно издигналите се е съвършенството на Аллах Теаля; къблето на привързаните към този свят е богатството и санът; къблето на подражателите е тарикатлъкът; къблето на мечтателите е настроението; къблето на примирилите се с решението на Аллах Теаля остава осланянето на Него…

Знайте, че къблето, към което се насочваме, докато извършваме намаз, не е постройката на Кябе, а мястото, където се намира тя. Ако тази постройка пренесем на друго място, тя вече не може да служи за къбле.”

Следователно, по време на намаз, когато тялото се обръща по посока на Кябе, посоката на сърцето трябва да бъде. Защото къблето на сърцето е Аллах.

От друга страна, за да бъде осъществен хушу, човек непременно трябва да има намерение, подобно на това в хадиса, където Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем, казва:

“Делата са според намеренията.” (Бухари, Бедул-вахий, 1)

Това означава, че човек трябва да знае какъв намаз изпълнява и пред кого се намира. Означава още да наблюдава всичко, което минава през сърцето му и да го изпълни само с преданност към Аллах Теаля.

Текбир: произнасяне на “Аллаху екбер”. Освен, че текбирът трябва да бъде произнесен правилно, произнасящият го трябва да почувства Силата и Величието на Аллах Теаля. Вдигайки ръце нагоре, всички неща от този свят трябва да бъдат забравени за да се изпълни сърцето с чувството, че се намираме пред Аллах Теаля и тогава, откъснат от този временен свят, извършващият намаз се чувства като, че ли се е преселил в отвъдния.

Къям: правостоене по време на намаз. Извършващият намаз не трябва да отделя погледа си от мястото, където прави седжде и да не забравя дори за миг, че се намира пред Аллах Теаля. А сърцето му да се изпълва с чувство на безпомощност, да изпитва нужда и отдаденост на Аллах Теаля. Нужно е да се старае да заслужи похвалата на Аллах и да се присъедини към праведните, за които Аллах Теаля казва на ангелите:“Колко праведен човек е този!”

Къраат: четенето на Коран в намаза. Айетите трябва да се четат бавно и отчетливо, за да се вникне в смисъла им, доколкото това е възможно и описаните в тях принципи да намерят приложение във всекидневието на онзи, който ги произнася. В хадис-и шериф се казва:

“Който чете Коран-и Керим, значи говори с Аллах Теаля”. (Ебу Нуайм, Хилйе, 7, 99)

Имайки предвид този хадис, айетите и сурите, в Коран-и Керим, трябва да бъдат произнасяни не само с думи, а и сърцето да участва и по този начин да намери спокойствие и равновесие.

Рукю: поклон. Поклонът в  намаза трябва да бъде изпълнен с достойнство и уважение, както тесбиха (субхане раббиел-азийм), да бъде произнесен бавно и да се вникне в смисъла му.

Седжде: поклон, при който извършващият намаз поставя челото, дланите на ръцете си, колената и пръстите на краката на земята. Произнасянето на субхане раббиел-еаля също трябва да става бавно и да се размишлява върху него. Трябва да подчертаем, че онзи който прави седжде е най-близко до Аллах Теаля. Затова не трябва да участва само тялото, а най-вече духът. Успоредно трябва да се разбере смисълът на айета:

“И свеждай чело до земята в суджуд и [към Аллах] се приближавай!” (Аляк, 96/19)

Онзи, който извършва намаз и в намаза прави седжде, ще изпитва щастието и сладостта на ибадета, ще се влее в групата на духовно извисените, които са запалили в сърцата си огъня на любовта към Аллах Теаля и повтарят:

“Рафики аля, рафики аля – към Най-Великия приятел, към Най-Великия приятел!…”

Кааде: сядането в намаза. То също трябва да бъде извършено с уважение и старание, като се произнася“Еттехийяту” по начин, който обяснихме по-горе. Извършващият намаз, когато седне, трябва скромно да сведе глава и да прави дуа на Аллах Теаля.

Накрая намазът завършва със селям, казва се “Есселяму алейкум ве рахметуллах” надясно и наляво. Тозиселям трябва да бъде свързан с Дженнета, наричан още “Дарус-селям”, където се достига чрез изпълняване на намаза. Този селям се дава първо на меляикетата, които са отдясно, а след това и на онези, които са отляво.

Ако намазът е извършен по начин, по който Аллах Теаля ще го приеме, тогава селямът, който се дава на меляикетата, ще бъде приет от тях и те ще отвърнат по следния начин:

“Мир вам, че изтърпяхте (всички несгоди в земния живот. Изпълнихте задълженията си  към Аллах Теаля и не се отклонихте от правия път)! И колко е прекрасна Последната обител (дженнета, който е края на следвания от човека път и отплата за добрите му дела)” . (Раад, 13/24)

Хушу, за което говорим и трябва да бъде осъществено в намаза, е старателното изпълнение на намаза и предчувствие за среща с Аллах Теаля, което е във възможностите на всеки нормален човек. Величествената и Божествена наслада в намаза, не трябва да се приема като плод на въображението чрез който човек се старае само да говори красиво и пр. Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем, е този, който е най-добрия образец за изпълнението на този ибадет. Намазът на приятелите му, Аллах да е доволен от тях, възпитани от него, както и намазът на последвалите ги праведници е факел, който озарява пътя ни.

Намазът на Пратеника на Аллах

Според преданията, когато Расулюллах, салляллаху алейхи веселлем, встъпвал в намаз, от гърдите му се чували ридания, подобни на шум от воденица. Това състояние на Пейгамбера е разказано от Али, радияллаху анх, по следния начин:

“Видях Пейгамбера, салляллаху алейхи веселлем, да ридае, когато изпълнява намаза под едно дърво, по време на битката при Бедир. И така продължи до сутринта.” (Федаил-и А’мал, 299)

Освен плача по време на намаз, от гърдите на Първенеца на световете – Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем, се чувал звук, сходен на бълбукане на вода.

Айше, радияллаху анха, разказва:

“Понякога, когато Расулюллах, салляллаху алейхи веселлем, заставаше да изпълни намаз, от гърдите му се чуваха ридания, наподобяващи клокоченето на кипящ казан.” (Ебу Давуд, Салят, 157; Несаи, Сехв, 18)

Освен това Айше, радияллаху анха, разказва за намаза на Расулюллах, салляллаху алейхи веселлем:

“Пратеникът на Аллах говореше с нас и ние говорехме с него. Обаче, когато дойдеше време за намаз, обръщаше се към Аллах Теаля с цялото си тяло и душа, и като че не ни познаваше”… (Федаил-и А’мал, 303)

Това извисено състояние на духа, трябва да бъде желаното, което човек се стреми да постигне чрез намаза. А дори и да не успее да го постигне, човек трябва да се движи в тази посока. Тоест, състоянието на Пратеника на Аллах, салляллаху алейхи веселлем, в намаза е като осветяващите пътя звезди. Колкото повече ги доближаваме, толкова по-щастливи ставаме.

Трябва да се каже и това, че както никоя работа не може изведнъж да бъде съвършена докрай, така и ибадета в началото е само вид подражание. Както произведението на майстора, което придобива оригиналност след дълъг труд, така ибадетът на човека се нуждае от време, за да стане по-съвършен. Затова онези, които не успяват от самото начало да извършат намаза по най-добрия начин, не трябва да губят надежда. Така както се пресяват тонове пръст, за да се получи грам злато, така за доброто изпълнение на намаза е нужно максимално старание и постоянство.

Ето защо е необходимо в живота да се приложи следния хадис:

“Когато изпълняваш намаз, изпълни го така, че сякаш ти е последен. Не говори неща, за които утре ще съжаляваш. Старай се да не желаеш онова, което желаят заблудените хора.” (Ибн Мадже, Зухд, 15)

Възпитаните в духа на Пейгамбера, салляллаху алейхи веселлем, сахабета и праведниците последвали ги в пътя им, винаги са живели според този хадис.

ТАЙНАТА НА > ЕТТЕХИЙЯТУ? <

ТАЙНАТА НА > ЕТТЕХИЙЯТУ? < 

Когато кланяме намаз, всеки ден четем ,,Еттехийяту“ при сядане. Когато разберете от къде идва, сърцето ви ще го обикне, и всеки път когато кланяте намаз, ще си го спомняте.

,,Еттехийяту“ бе дарена на Пратеникът на Аллах (салаллаху алейхи ве селлям) в нощта на Възнесението (Мирадж). Именно ,,Еттехийяту“ е разговорът между Аллах и Пратеника Мухаммед ﷺ, който се е провел така:

Пратеника Мухаммед ﷺ казал:
- Уваженията и почитта са за Аллаха,и молитвите и добрините.(Еттехиййяту лилляхи вессалевату веттаййибату )
Аллах Теала Отговорил:
- Мир за теб, о, пророче, и милосърдие отАллах, и благодат от Него! (Есселяму алейке ейюхеннебийю ве рахметуллахи ве беракятуху.)
Пратеника Мухаммед ﷺ казал:
- Мир за нас и за праведните раби на Аллах! (Есселяму алейна ве аля ‘ибадилляхи-с-саалихиин.)
Когато Ангела Джебраил алейхи селям е станал свидетел на това, казал:
- Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах, и свидетелствам, че Мухаммед ﷺ е Негов раб и пратеник. (Ешхеду ен ля иляхе илляллах, ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх.)

(МУСЛИМ, САЛЯТ 16/402;)

ПРИЯТЕЛИ

Търпението

ПРИКРИВАНЕ ТАЙНИТЕ НА ВЯРВАЩИТЕ

ПРИКРИВАНЕ ТАЙНИТЕ НА ВЯРВАЩИТЕ

Тази велика религия е религия на милостта, състраданието и улеснението, а не на затруднението. Вярващ, който изпълнява шериата на Аллах, но извърши грешка или грях, трябва да се покае. И ако се покае, то Аллах ще приеме покаянието му и ще му опрости греха. А този от вярващите, който е станал свидетел на този грях, е длъжен да не го разгласява и така да му помогне да се покае. Прикриването на вярващия е едно от задълженията на мюсюлманина към неговия брат.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Който прикрие един вярващ, Аллах ще прикрие него в съдния ден.” /Бухари с Фетх – 5/97 №2442, Муслим – 4/1996 №2580/
Затова отделните членове на мюсюлманското общество живеят в мир и спокойствие, в смирение - техните грехове не се разкриват, както е в другите общества. Когато се извърши грешка, тя остава скрита и името на нейния извършител не се разгласява. Всеки човек е неприкосновен в своя дом, затова не е позволено да бъде шпиониран, или да се злослови по негов адрес.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Ей вие, които сте повярвали на думи, но вярата не е влязла в сърцата ви. Не злословете за мюсюлманите и не разкривайте техните грешки, защото който разкрива грешките им, Аллах ще разкрие неговите, а когато Аллах разкрие грешките му, Той ще го разкрие и в дома му.”
/ Ебу Дауд – 5/194 №4880, Ахмед – 4/421 (хасен)

ПРИКРИВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ

Повелено на раба сам да прикрива това, от което се срамува, да не го разгласява пред хората и да отмята покривалото на Аллах върху него. Това ще му помогне да се покае, защото разгласяването довежда до затвърждаване на греха. 
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“На всеки от моята общност му е простено, освен на разгласяващите греховете си. А разгласяването е човек да извърши деяние през нощта, и когато съмне, а Аллах вече го е прикрил, той да каже: “ Ей, хора, нощес направих това и това. А е прекарал нощта, прикрит от своя Господар и на сутринта става, отмествайки завесата на Аллах.”
/ Бухари с Фетх – 10/486 №6069, Муслим – 4/2291 №2990/

Този ислямски принцип оказва огромно влияние върху поправяне на грешките на онези, които са се отклонили от правия път. Това ги спасява от следване на гибелния път и предпазва тяхната чест от злите езици. Това допринася и за запазване на обичта между хората, тъй като разкриването на греховете всява омраза, отвращение и разделение в обществото.

ЗЛОСЛОВИЕ

Част от съвършенството на тази религия е нейната грижа да предпазва човека от сквернословие и празнодумство, защото езикът е малък по размер, но може да причини големи злини. Ислямът е повелил на вярващия да изрича добри слова, а ако няма основание за това, нека да мълчи. 

Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, разказва, че Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:

“Който вярва в Аллах и в Съдния Ден, нека да говори само добро, или да замълчи.”
/Тирмизи, Къйамет 51,(2502),Бухари с Фетх – 10/445 №6018, Муслим – 1/68 №47/

***

„Най-мразените хора от Всевишния Аллах са покварените, които говорят лоши думи.”
/Хаким – 1/12/

***
Според друг предание на Тирмизи, Ибн Умар (Радиаллаху анхума), предал,че Пророка (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: : "Който мълчи, ще се спаси".

Свещеният Коран ни известява, че всяка дума, която човек изрича, е записана и съхранена и той ще бъде съден за нея.
Всевишният Аллах казва:
“И не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.” (Каф 18)
Колко много раздори, вражди, омраза, дори битки, в които се е проляла кръв, са породени от лоша дума, казана не на място.

Присмехът и подигравките

Присмехът и подигравките, накърняват и обиждат достойнството на човека, нарушават обществените връзки и предизвикват отмъстителност у усмивания човек по отношение на подигравача.
Всевишният Аллах казва:
“О, вярващи, да не се присмиват едни мъже от вас на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени – на жени… Може да се по-добри от тях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят – тези са угнетителите.” (Худжурат: 11)

ПОКАЙТЕ СЕ...

Един човек дошъл при Хазрети Али, Аллах да е доволен от него, и го попитал:
- Аз имам много грехове, какво да правя?
Отговорил му:
- Покайвай се за грешките си!
- Отново извършвам същите грешки, какво да правя? 
- Отново направи тевбе, опитай се да не ги вършиш повече.
- Докога да правя това?
- Докато победиш дявола и докато не извършваш вече тези грехове.
Покаянията си имат степени. Най-малката степен е, когато си спомниш за грешките, да се натъжаваш. Този, който се натъжава за греховете си, ще се спаси. Защото тази тъга е първата стъпка към покаянието.

По-лошото е, когато човек не се натъжава, спомняйки си за извършените грехове. Затова човек, попаднал в такава ситуация, трябва незабавно да се опомни, да слуша поучителни напътствия, да чете религиозни книги.

КЪМ ВСИЧКИ

Ползите от последните три айета от сура „Ал-Хашр:

Последните три айета от сура „Ал-Хашр:

22.Huvallâhullezî lâ ilâhe illâ huve, âlimul gaybi veş şehâdeh(şehâdeti), huver rahmânur rahîm.
23.Huvallâhullezî lâ ilâhe illâ huve, elmelikul kuddûsus selâmul mû’minul muheyminul azîzul cebbârul mutekebbir(mutekebbiru), subhânallâhi ammâ yuşrikûn
24.Huvallâhul hâlikul bâriûl musavviru lehul esmâul husnâ, yusebbihu lehu mâ fîs semâvâti vel ard(ardı) ve huvel azîzul hakîm.

ПРЕВОДА Е ТУК НАЛИ ЗНАЕШ.
http://www.koranbg.com/sura.php?trans=tf2&sura=59

1- ви вариант:

Макил (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
“За онзи, който сутрин прочита последните три айета от сура „Ал-Хашр“, Аллах назначава 70,000 ангели, които до вечерта се молят за неговото опрощение.Ако почине през този ден, ще умре като мъченик.Ако прочита вечер, същото се отнася до сутринта. ”
/Тирмизи,Дарими)/

2-и вариант:
Онзи, който сутрин три пъти каже: “Търся убежище при Аллах,Всечуващия,Всезнаещия, от прокудения сатана!“ и след това прочете последните три айета от сура „Ал-Хашр“, Аллах назначава 70,000 ангели, които до вечерта се молят за неговото опрощение.Ако почине през този ден, ще е умрял като мъченик.Ако прочита вечер, същото се отнася до сутринта. ”

(Тирмизи,Муснед)

***

Allah Resûlü sallallahu aleyhi ve sellem buyurdu:
"Kim, sabahleyin Haşir sûresinin son üç âyetini okursa, Allah onun için yetmişbin melek görevlendirir, akşama kadar onun için Allahtan af dilerler. O gün ölürse, şehîd olarak ölür. Akşamleyin okursa yine aynı sevabı alır."
Mâkil radıyallahu anh. Tirmizî.

***
“Kim sabahladığında, üç defa “Euzu billahi’s-Semii’l-Alimi mine’ş-şeytani’r-recim” duasını okuyup, ardından da Haşir suresinin son üç ayetini okursa, yetmiş bin melek akşama kadar ona dua eder. Şayet o gün ölürse bir nevi şahadet mertebesini kazanır. Bunu bir kimse akşamladığında okursa, yine aynı sevabı alır.”
(Tirmizî, Fedailu’l-Kur’an, 22; Müsned, V/26).

Мъдри Слова

„По-лесно е да се откажеш да извършиш греха, отколкото да молиш опрощение на него.”

/ХАЗРЕТИ ЮМЕР (р.а.)/

Тайните на сура СУРА ПЕЩЕРАТА (АЛ-КАХФ)

 

Тайните на сура СУРА ПЕЩЕРАТА (АЛ-КАХФ)

Задавали ли сте си въпроса защо Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни е предпоръчал да четем сура Ал-Кахф (Пещерата) всеки Петък?

Предава се от Абу Ad-Дарда че ,
Пратеникът на Аллах/с.а.с. / е казал:

"Който научи наизуст първите десет знамения от сура "АЛ-КАХФ ",
ще бъде предпазен от Даджал."
(Имам Ахмад)

Мухаммед (с.а.с.) е казал:

Който прочете сура "АЛ-КАХФ"в петък, от него засиява светлина изпод краката и достига висините на небето,и тя ще му свети в Съдния ден и му се опрощават греховете между двата петъка."
(Предава се от Aбу Саид)



Тази Сура има ЧЕТИРИ истории с поуки,нека ги погледнем:

1) Хората в Пещерата:
Това е история за млади мъже,които живеели в град на неверници и решили да направият Хиджра (преселване) името на Аллах и да избягат от там.-Аллах ги награждава с милост в пещерата и ги защитава от слънцето-когато се събуждат,виждат че всички хора вече са вярващи.

Поука: ИЗПИТАНИЕ НА ВЯРАТА


2) Собственика на Двете Градини

Историята е за човек,благословен от Аллах с две красиви градини,но мъжът забравил да благодари на Този,който го е дарил щедро и дори се усъмнил в Аллах относно живота след смъртта.
Така,че неговите градини били затрити.
Човека се разкаял,но било твърде късно и неговото разкаяние не му донесло полза.

Поука: ИЗПИТАНИЕ С БОГАТСТВОТО


3) Муса (алейхи салам) и Кидр (алейхи салам)

Когато Муса Аллах да е доволен от него бил попитан Кой има най-много знания сред хората на земята? той отвърнал:Аз,но Аллах му открил,че има някой,който Знае повече от него.
Тогава Муса (Аллах да е доволен от него) заминал да учи и разбрал как Божията Мъдрост понякога може да е скрита в нещата,които ние определяме като лоши.

Поука: ИЗПИТАНИЕ СЪС ЗНАНИЕТО

4) Дул-Курнайн

Това е историята на великия Цар,на който му били дадени знания и власт и пътувал по земята,за да помага на хората в разпространението на доброто.
Той победил Йаджудж и Маджудж и построил здрава стена с помоща на хора,чиито език даже не разбирал.

Поука:ИЗПИТАНИЕ ПОСРЕДСТВОМ ВЛАСТ

По средата Аллах споменава Иблис,който губи от тези изпитания:

И когато рекохме на ангелите:
“Сведете чела пред Адам!”, те се поклониха, освен Иблис.
Той бе от джиновете и не послуша повелята на своя Господ.
Нима него и потомството му ще приемете за покровители вместо Мен, а те са ваш враг?
Колко лоша е за угнетителите тази замяна!


Сега нека разгледаме връзката между сура Ал-Кахф и Даджаал (Антихриста):

Даджаал ще се появи преди Съдния Ден с 4 изпитания:

1.) Той ще казва на хората да служат на него,а не на Аллах:

ИЗПИТАНИЕ НА ВЯРАТА


2.)Ще му бъде дадена силата да кара дъжда да вали и спира и да изкушава хората с богатствата си.

ИЗПИТАНИЕ С БОГАТСТВОТО

3.) Той ще бъде изпитание за хората заради ,,знанието си,, и нещата,които ще им казва:

ИЗПИТАНИЕ ПОСРЕДСТВОМ ЗНАНИЕТО

4.)Той ще владее голяма част от Земята

ИЗПИТАНИЕ ПОСРЕДСТВОМ ВЛАСТ


Как да оцелеем в тези Испитания ?
Отговорите са в Самата сура Ал-Кахф!

1: Добро общуване.


28. И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик!
И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!


2: Познаването на истината на този свят.


45. И им дай за пример земния живот, подобен на вода, която сме излели от небето и с нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват.
Аллах за всяко нещо има сила.

3: Смирение.

69. Рече [Муса]: “Ще откриеш, ако Аллах желае, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.”


4: Искреност.



110. Кажи: “Аз съм само човек като вас и ми се разкрива само, че вашият Бог е единственият Бог.
Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!”

5: Вярата в Аллах.

27. И чети [о, Мухаммад] онова, което ти бе разкрито от Книгата на твоя Господ!
Никой не ще подмени Неговите Слова и не ще намериш убежище при друг освен при Него.


6: Напомняйте си за отвъдния живот.


47. [Помнете] Деня, в който ще раздвижим планините и ще видиш земята оголена, и ще ги съберем [тварите], и не ще пропуснем никого от тях.

48. И ще бъдат представени на твоя Господ в редици:
“Ето, дойдохте при Нас, както ви сътворихме първия път.
А твърдяхте, че Ние никога не ще ви срещнем.”

49. И ще бъде изложена книгата [на делата].
Тогава ще видиш престъпниците в уплах от онова, което е в нея, и ще кажат:
“О, горко ни!”
Каква е тази книга, която не пропуска нищо, нито малко, нито голямо, без да го пресметне?”
И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили.
Твоят Господ никого не угнетява.
СУРА 18. ПЕЩЕРАТА (АЛ-КАХФ)

Девет ползи от четенето на Свещения Коран!

Девет ползи от четенето на Свещения Коран!
1. Четенето и прилагането на Свещения
Корана е изпълнение на нашия дълг към
Исляма.
2. Свещеният Коран ще свидетелства за
нас в Съдния Ден.
3. Свещения Коран ще се застъпи за нас
в Съдния Ден.
4. Аллах ще ни издигне в този живот.
5. Ти ще бъдеш най-добър сред хората.
6. За всяка прочетена буква от Свещения
Коран има десет награди.
7. Четящите Свещения Коран ще бъдат в компанията на меляикетата.
8. Твоята степен в Дженнета ще се определи от наизустените сури в този живот.
9. Свещеният Коран ще те отведе в Рая.

ЧЕСТИТА ДЖУМА

 ЧЕСТИТА  ДЖУМА
~ О,АЛЛАХ!..~
В този свят за нас ден,
не оставаяй сърцата ни без вяра,
и езиците ни без дуа.
Приеми молитвите ни,
дари ни с берекят,
изобилие и здраве.
Помогни на всички нуждаещи се.
-Амин-
***
И не забравяйте,че според Пратеника на Аллах (с.а.с) часът, в който дуите се приемат най-много е на/след икинди.Така че се молете за всичко каквото се сетите.Салавата също е много важен на този ден..

 

Петък / Cuma - поздрави

 

 ☼:::Cumaniz Mubarek.:::.Dualar Kabul Olsun!::::☼
✿✿✿
Allahümme ❀Salli ✿ala ❀seyyidina ✿ Muhammedin ve✿ala ❀ali ✿seyyidina❀ Muhammed.✿sallallahu aleyhi vesellem✿
✿✿✿
Честита Джума братя и сестри,и не забравяйте да четете салават за Пророка (Аллах да го благослови и приветства) днес.

(Ей, вярващи)

"(Ей, вярващи) яжте, пийте, обличайте се и давайте милостиня без да разхищавате и без да се възгордявате."

(Ибну Амр Ибни'л-Aс (Аллах да е доволен от него):
Насаи: Бухари, Кутубу-с-Ситте)

Завист-хадис

 

 Hadis-i Şerif’te:
“Hased etmekten sakınınız. Biliniz ki, ateş odunu yok ettiği gibi hased de iyilikleri yok eder, siler götürür.”

(Ebu Dâvud, Edeb 52)

***

Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
"Отбягвайте завистта. Защото така както огънят поглъща дървата за горене, така и завистта поглъща всички добрини."

(Абу Дауд, Кутубу-с-Ситте)

МЪДРИ СЛОВА ОТ ХАЗРЕТИ ОСМАН р.а

МЪДРИ СЛОВА ОТ ХАЗРЕТИ ОСМАН – АЛЛАХ ДА Е ДОВОЛЕН ОТ НЕГО

С надеждата да получим дял от сиянието, мъдростта и познанието, с които бе изпълнена духовността на възвишен Сподвижник като Хазрети Осман (р.а.) нека помислим над мъдрите му слова:

• „Най-разумният човек е онзи, който търси равносметка на душата си нефс, направлява я правилно, подготвя се за след смъртта чрез праведни дела и черпи от сиянието на Аллах, за да освети гроба си.“
• „Рабът трябва да се страхува да не бъде възкресен от Аллах сляп, при положение, че очите му са виждали преди това! На онзи, който проумява мъдростта и една смислена дума е достатъчна. Духовно глухите няма да чуят истината…“
• „Пет неща характеризират праведните:

1. Те са заедно с онези, които проявяват старание в религиозните дела.
2. Усъвършенстват душата нефс и владеят онова, което изричат.
3. Когато се сдобият с приятни за душата нефс земни блага (които биха ги накарали да забравят обичта към Аллах), успяват да разграничат загубата скрита в тях. Приемат като голям дар и малките неща, които им биват отредени в духовен аспект.
4. Стараят се да не препълват стомасите си (дори) с позволена храна от безпокойство да не прекрачат границата на забраненото (харам) и успяват да наложат контрол над желанията на душата нефс.
5. „Приемат само себе си като погубени, а всички останали хора спасени.“

• „Истинският вярващ се страхува от шест неща:

1. От загуба на вярата си (иман).
Защото в айета се повелява:
„Господи, не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил!..” (Сура Ал Имран /Родът на Имран/, 3:8)
2. Страхуват се, че ангелите ще запишат нещата, които в Деня на възкресението ще ги унизят.
В айета се повелява:
„…в този Ден тя (земята) ще разкаже своите вести, защото твоят Господ ѝ е внушил..” (Сура Ал-Залзала /Земетръсът/, 99:4-5)
3. Страх от това сатаната (шейтан) да не провали делата им.
В айета се повелява:
„(Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички, освен Твоите предани раби сред тях.” (Сура Ал-Хиджр, 15:39-40)
4. Страх смъртта да не ги застигне в момент на нехайство или неподготвени.
В айета се повелява:
„И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!” (Сура Ал-Хиджр, 15:99)
В хадис се казва следното:
 „Човек умира и бива възкресен в състоянието, според което е живял.“ (Муслим, Дженнет, 83; Мюнави, V, 663)
5. Страх от възгордяване със земните блага и нехайство за отвъдния свят.
В айета се повелява:
„… А земният живот е само измамна наслада.” (Сура Ал-Имран /Родът на Имран/, 3:185)
6. Страх от недостатъчно споменаване на Аллах (зикир) поради прекомерна ангажираност със семейните дела.“
В Свещения айет се повелява:
„И знайте, че имотите и децата ви са изпитание, и че при Аллах има огромна награда!” (Сура Ал-Анфал, 8:28)

• „Безспорно земният живот е преходен, а отвъдният свят е вечен. Нека не ви глези и прави дръзки преходното и нека не отвлича вниманието ви от вечното. Изберете вечното пред мимолетното. Земният живот има край, завръщането е при Аллах. Бойте се от Него.“ (Ибни Ебу Дюнйа, Мевсу‘а, I, 77)
• „Вършете добрини докато можете, преди да ви е сполетяла смъртта.“

Нека Всевишния Аллах ни отреди да вършим праведни дела вдъхновени от тези мъдри наставления ! Нека ни удостои със застъпничеството (шефаат) на този избран Сподвижник. Нека изпълни сърцата ни с неговата обич и да ни дари неговото приятелство и съседство в рая!
Амин...

МЪДРИ СЛОВА ОТ ХАЗРЕТИ ЮМЕР (р.а.)

МЪДРИ СЛОВА ОТ ХАЗРЕТИ ЮМЕР (р.а.)

„По-лесно е да се откажеш да извършиш греха, отколкото да молиш опрощение на него.”
„Най-обичани за мен са тези, които ми показват недостатъците и грешките.“ (Суюти, Тариху’л-Хулефа, стр. 130)
 „Който говори много, много греши. Който греши много в него намалява чувството на свенливост. Когато намалее чувството на свенливост, човек губи предпазливостта от грехове и забранени (харам) неща, с която страни дори от съмнителните неща. Който загуби тази предпазливост– погубва сърцето си.“
 „Ако не бе повелята да не се твърди знание относно неведомото щях да засвидетелствам, че следните петима ще са от обитателите на рая:
1. Бедните многодетни семейства, които са търпеливи, благодарни и признателни към Всевишния Аллах.
2. Праведната жена успяла да спечели задоволството (ръза) на своя съпруг.
3. Жената, която опрощава на съпруга си своята задължителна плата (мехир) (При ислямския брак задължителната плата се дава от мъжа на съпругата и става
нейна неприкосновена собственост).
4. Спечелилият задоволството (ръза) на своите родители.
5. Онзи, който изпитва омраза към греха си и с искреност извършва покаяние (тевбе)…“
 „Обиколих всички приятели, ала не срещнах по-добър приятел от опазването на езика.
Видях всички одежди, ала не видях по-хубава дреха от непорочността и свенливостта.
Видях всички богатства, ала не видях по-голяма  скъпоценност от доволството (канаат).
Видях всички добрини, ала не видях по-голяма добрина от наставлението.
Видях и вкусих всички ястия, ала не намерих по-вкусна храна от търпението.“
 „Създаването на добри приятелства с хората е половината от мъдростта. Задаването на уместни въпроси е половината от знанието (илим); предвидливостта е половината от човешкия живот.“
 „Какво е земният свят в сравнение с отвъдния! Земния свят е нещо подобно на един заешки подскок.“ (Ибн-и Ебу Шейбе, Мусаннеф, VIII, 152)
„Който изостави празнословието получава в дар мъдростта.
Който спре да гледа с прекомерно любопитство получава в дар смирено сърце.
Който спре с преяждането получава в дар наслада от служенето на Аллах (ибадет).
Който изостави прекомерния смях получава в дар възвишеност и благородство.
Който изостави присмеха и подигравките получава в дар достойнство.
Който изостави обичта към земното получава в дар обич в отвъдния свят.
Който спре да се занимава с недостатъците на другите получава в дар способността да поправи недостатъците на своята душа /нефс/.
Който изостави любопитството и безсмисленото търсене на качествата на Всевишния Аллах, Който е Несравним, Съвършен и е отвъд всяка наша представа, се спасява от раздор и смут.“
 „Който не проява милост, няма да бъде помилван. Който не извинява грешките на останалите, няма да бъде извинен. Който не прощава, няма да бъде опростен. Който не се старае да се опази от греховете, няма да бъде опазен и не ще бъде удостоен с богобоязливостта (таква).“ (Бухари, ел-Едебу’л-Муфред, стр. 415, ном.: 371)
 „Молитвата дуа спира между небесата и земята. Тя не се възнася при Всевишния Аллах докато не бъде изречен благословен поздрав (салеват) към Пророка (с.а.с.). (Тирмизи, Витр, 21)
 „Да изречеш похвала за някого в негово присъствие е равносилно на това да го унищожиш.“ (Ибн-и Кутейбе, ел-Месаил, стр. 145)
 „И богатството и бедността са само превозни средства. За мен е без значение с кое от тях ще пътувам.“
 „Най-разумен е онзи, който най-правилно оценява постъпките на хората.“
 „Мъдростта на един човек проличава от въпроса, който задава.“
 „Не оставяй днешната работа за утре.“
„Ако работата изостане веднъж, тя не може да напредне.“
„Онзи, който не познава злото, попада в капана му.“
„Не се увличай много по земното, за да живееш свободно. (За да не изпаднеш в плен на душата /нефс/.)“
 „Ако не живеете според вярата си, ще започнете да вярвате според начина си на живот.“
 „За да поправите хората, първо трябва да поправите себе си.“
„Най-невежият (и глупавият) е онзи, който заменя своя отвъден свят заради земния живот на другите.“
„Достойнството на една добрина е тя да се направи веднага без да се отлага.“
 „Тайният свидетел на лошата постъпка е съвестта ни.“ (когато попитали Пророка  с.а.в какво представлява добрината, той отвърнал: „Попитай сърцето си! Добрината е това, от което сърцето се успокоява и което одобрява. Грехът е това, което раздира душата ти и вътрешно те кара да изпитваш съмнение дори другите да те насърчават  «Направи го!».“ (Ибн-и Ханбел, IV, 227-228)
„Който пази тайната си, може да се владее.“
„Бъди силен без да показваш жестокост и благ без да показваш слабост.“
Хазрети Юмер – Аллах да е доволен от него – притежаваше извисено сърце и живота му бе изпълнен с богобоязливост. Той винаги си правеше равносметка и казваше:
 “О Аллах! Търся убежище при Теб от внезапното Ти сграбчване, от това да ме оставиш в нехайство и да ме причислиш към нехайните“ и всяка вечер сам си казваше „Какво направи днес о Юмер?“ (Ибн-и Ебу Шейбе, Мусаннеф, VII, 82.)
Безспорно тази възвишена духовност е прекрасен пример за напътствие и скъп завет за нас. И ние трябва да изпълним душата си с достойните спомени за този велик Сподвижник и често да правим равносметка на съвестта си:„Какво направи днес за Аллах?“ Трябва да не допускаме нехайство и ленивост в духовните и материалните си задължения и да си правим равносметка преди нашия Създател да ни потърси такава.
Нека Всевишният Аллах улесни равносметката ни в отвъдния свят. Нека ни отреди да изживеем земния си живот изпълнен с праведни дела в атмосферата на вярата и хубавия нрав и да дари сърцата ни с щастието на вечния живот. Нека ни отреди дял от прекрасното качеството „Фарук“ (справедливия) на Хазрети Юмер (р.а. – Аллах да е доволен от него)
Амин…